Превод от “ABOLISHING THE BORDERS FROM BELOW”, issue 30, october 2007

След 17 дни стачка шофьорите на автобуси в южния полски град Киелце (Kielce) изненадващо постигнаха победа. Продажбата на общинската автобусна компания MPK е спряно и вместо това управлението е дадено на работниците. Стачката е предшествана от месеци на конфронтация. Ден преди нейния край от един от гаражите на MPK брутално са изхвърлени всички намиращи се там от частни охранители, но на следващата сутрин работниците отново възвъщат контрол над мястото.

MPK има 630 служещи, 380 от които са шофьори, включително една жена. 160-те автобуса са стари и постоянно се чупят. От години компанията работи на загуба и според работниците не малка вина за това има разделянето и на две - същинската автобусна компания (MPK) и планиране на трафика (ZTM). ZTM се предполага, че управлява публичния транспортен пазар чрез писане на процедури, поставяне на изисквания и съставяне на разписания. Де факто тя управлява единствено MPK и спомага за затъването и в дългове.

От две години съществува конфликт относто колективния трудов договор. Последното увеличение на заплатите бе преди шест години. Преди пет Солидарност и два по-малки синдиката в компанията намаление на заплатите чрез преразглеждане на бонусите и заплащането за извънреден труд за да "спасят компанията". Шофьорите с 30 години служба изкарват около 1600 злоти (1 злота е приблизително 0.57 български лева, бел. прев.), а новите по-малко от 900. Повечето шофьори са между 30 и 40 годишни. Малко млади хора постъпват на работа. Много са напуснали през последните години за да станат шофьори на камиони или са заминали на гурбет във Великобритания. Сега Солидарност иска 500 злоти увеличение за всички.

Отделно от заплатите, работниците искат и подобряване на условията за труд. Според тях разписанията съставяни от ZTM не са реалистични, което води първо до това, че автобусите постоянно закъсняват и второ до това, че шофьорите нямат никаква почивка между курсовете. Освен това автобусът, който превозва шофьорите до домовете им след края на работния ден е отменен и на тези, които не могат да си позволят личен автомобил им се налага да изминават голямо разстояние пеша през нощта.

Миналата година се постави въпроса за приватизация. Преди да бъде преизбран с 72 процента от гласовете, автократичният кмет на Киелце Любавски обеща да не продава MPK, но след изборите застана зад продажбата и на френската Veolia Corporation. Синдикатите не бяха против приватизацията, но настояваха за "социален пакет". с 5 години защита от уволнения, компенсации и повишение на заплатите. Veolia приемаше само защитата от уволнения и то само за работници на трудов договор.

Хронологията

4 юни. 480 работници участват в гласуване организирано от Солидарност. 450 гласуват за стачка.

19 юни. Управата подписва предварителен договор с Veolia. В същото време се опитват да увеличат натиска: ZTM обявява нов конкурс за следващите 10 години. От Veolia казват, че ще подпишат договора само ако MPK спечели конкурса, който на практика е направен в полза на Veolia заради изискването за големи инвестиции. В интервюта за медиите, кмета казва, че MPK няма шанс срещу конкурентите си. Неговият блъф се разкрива в началото на август, когато MPK печели конкурса, други кандидати не е имало.

21 юли. Работници от MPK протестират пред кметството, влизат вътре и притесняват градските съветници.

22 юни. Предупредителна стачка от 4 до 8 часа сутринта. Само 6 от общо 160 излизат на курсове. Кметът и ръководството на компанията определят стачката като незаконна, защото предупредителните стачки могат да продължават не повече от 2 часа. ZTM налага глоба от 300 000 злоти на MPK и заплашва да прекрати договора при бъдещи стачки. Ръководството на MPK удържа тези пари от сметката на лидера на Солидарност. Кметът заплашва незабавно да ликвидира MPK и да възложи транспорта на друг превозвач.

28 юни. Още една предупредителна стачка, но извън времето на движение - от 0 часа през ноща до 4 часа сутринта. Без реакция на кмета и ръководството.

Края на юни - средата на юли. Няколко кръга на преговори между синдикатите и Veolia. Без резултат.

2 август. Шофьорите от MPK групово даряват кръв, което им позволява да отсъстват от работа през останалата част от деня.

10 август. Солидарност обявява безсрочна стачка от 14 същия месец. Кметът заплашва с незабавна ликвидация.

14 август. Нито един автобус не излиза на улизата. 200 шофьора са пред входа на гаража и не допускат ръководството да влезе. Работниците избират стачен комитет. Кметът отказва да преговаря с него, защото смята стачката за незаконна.

15 август. Отслужва се католическа меса на територията на гаража. Изключително трудно е намерен свешенник, защото епископът, който е шурей на кмета забранява отслужването и.

18 август. Градската управа наемат 80 автобуса и шофьори от други градове. Тези автобуси трябва да бъдат паркирани в по-малкия от двата гаража на MPK, но това не става, защото 150 стачкуващи шофьори блокират входа.

19 август. Наетите от Veolia автобуси обслужват най-натоварените линии.

22 август. 17 членове на стачния комитет са уволнени без предупреждение. Неизвестни лица хвърлят тухли по един от заместващите автобуси.

23 август. Полицията съставя актове, защото стачкуващите са поставили без разрешение една маса в центъра на града и събират подписи. Кметът и лидерът на Солидарност се срещат без резултат. Президента на MPK се оплаква, че работниците са насядали пред офиса му.

25 август. Още един от заместващите автобуси е замерян с тухли.

28 август. Шумен и яростен протест на работници от MPK пред офиса на ZTM, които твърдят, че 4 нови компании ще поемат транспорта в Киелце от 1 септември. Други техни твърдения са, че във Veolia са подадени 40 кандидатури за постъпване на работа като шофьори, а в Polski Ekspress още 60. Мирише на поредния блъф.

29 август. 1.19 през нощта. Около 30 работника се намират в по-малкия гараж Pakosz. Те спят в автобусите или в личните си коли. Внезапно два автобуса спират на входа. Около 70 охранителя изкачат от тях, нахлуват в гаража и изхвърлят работниците удряйки някои от тях с палки. Кмета признава, че е наредил тази акция с цел да предпази запалимите течности от пожар, но според работниците в този гараж няма варели с гориво. Гардовете от охранителната фирма съобщават от медиите, че те са там за да предотвратят "терористичен палеж на автобуси". По-вероятно е гаража и паркираните там автобуси да бъдат предоставени на стачкоизменниците.

8.00 часа. В координирана акция повече от 100 работника нахлуват в гаража. Охранителите са напълно изненадани и се спасяват в офис сградата след слаба съпротива. Междувременно пристигат доста полицаи, но те само гледат и съветват работниците "да не използват насилие". Президента на охранителната фирма се оплаква пред пресата, че нищо подобно не му се е случвало преди: полицията да седи отстрани без да му помогне. Из цялата страна публичното мнение се обръща срещу кмета на Киелце. Синдикати и леви групи организират протести, дори политици и журналисти започват да го критикуват. Националните вестници, които до този момент почти не обръщат внимание на стачката, сега я правят водеща новина за следващия ден. Новинарски микробуси със сателитни чинии на покривите паркират пред гаража.

15.00 часа. Охранителите напускат административната сграда пазени от полицията и освирквани от работниците.

Следобед. Разговори между кмета и стачния комитет. След тях лидера на Солидарност в MPK заявява, че "всичко се движи в правилната посока". Спред него, кметът е обещал пред двама епископи като свидетели, че събитията от последната нощ няма да се повторят.

30 август. 1.19 часа. В гаража Pakosz има около 70 работника, както и леви активисти дошли от други градове, приети радушно въпреки първоначалните колебания (предвид различията, които съществуват между един 45 годишен католик и един 25 годишен младеж окичен с антифа нашивки). Някои спят по автобусите или колите, но повечето са будни и обикалят наоколо на малки групички. Някои държат стоманени тръби.

10.00 часа. Продължаващи преговори между кмета и стачния комитет.

12.00 часа. Преговорите свършват успешно. Подготвя се пресконференция.

14.00 часа. Кметът, епископът, регионалният лидер на Солидарност, както и някои други се появяват пред хората. Президентът на MPK липсва, защото е подал оставка. Стачката официално е прекратена. MPK няма да бъде продадена на Veolia, а ще се трансформира в "работническа компания". Според полското законодателство това значи, че 15 процента от акциите на компанията се дават безплатно на работниците и още между 51 и 70 процента им се продават. Цената не е спомената, както и други допълнителни детайли. Уволнените са върнати на работа, ликвидацията е спряна и MPK получава договор за обслужване на транспорта в града. Работниците ликуват след края на пресконференцията.

Победа за работниците ?

Остава да се види до какво ще доведе това развитие. Когато попитах член на стачния комитет след прес конференцията за увеличение на заплатите, той каза: "остава за по-късно". Veolia вече не е проблем, но остава открит въпросът за взаимоотношенията между MPK и ZTM, както и за дълга на MPK, нуждата от нови автобуси и т.н. Проблеми, които сега ще решават работниците. Вече се забелязват някои неща: лидерът на Солидарност в MPK, който сега вижда себе си на по-важна позиция предлага половината от дните на стачката да се смятат за неплатена отпуска.

Въпреки това победата не е малка. Работниците се бориха и принудиха управляващите да приемат неща, на които първоначално се противопоставяха. Ако всичко беше приключило след атаката на охранителите на 29 август, шофьорите щяха да получат симпатиите на цялата страна, но едва ли щяха да победят. С възвръщането не гаража, те поеха инициативата . Кметът нямаше смелост за повторен опит да ги отстрани. Управляващите от правителството вече бяха оттеглили подкрепата си за него. Задават се избори и управляващата партия PiS се опитва да изглежда "социално ангажирана". На 29 август министър-председателя Качински се срещна с лидера на Солидарност и те подписаха социално споразумение без да информират другите синдикати или работниците. Минималната заплата бе увеличена с 200 злоти до 1126 злоти. Този договор беше така направен, че всячески да напомня прочутото споразумение от август 1980 между Солидарност и тогавашната комунистическа държава. Това щеше да се провали при една полицейска атака срещу стачниците.