Израел и ционистките организации все повече използват понятието "анти-семитизъм" като политическо оръжие. Под него попадат както отделни хора, така и цели нации или общества.

Анти-семитизмът има много точна дефиниция. Той се използва като за забележки или актове на тормоз срещу семитската етническа група, която се състои както от евреи, така и от араби. Израелската държава и ционистката медия, както и политическите сили, които ги подкрепят успяха да извъртят тази дефиниция по няколко начина. Преди всичко те се опитват да манипулират същността на семитския етнос, така че да означава само евреи. И по този начин да създадат твърдението, че няма анти-семитизъм срещу арабите, въпреки че те представляват по-голямата част от семитския етнос. В допълнение на това, те разтягат понятието анти-семитизъм, включвайки всяка проява на критицизъм срещу държавата Израел и израелската политика. По този начин всеки, който се изказва против агресията и нехуманните практики причинени на палестинския народ от окупационните сили на Израел, се излага на риска да бъде наречен "анти-семит".



Понятието "анти-семитски" придобива огромна разрушителна сила. Израелските и ционистки сили разгръщат своята огромна мрежа от отношения и неотменен интерес да дисеминира подобна атмосфера на терор като изпреварят всяка дискусия относно израелската политика и действия, която някак си може да бъде на несъгласие. Дори в академичните среди, сред студентите или изследователите, зачеркващи толкова много различни теми е достатъчно да се подхрърли обвинението в "анти-семитизъм". В последствие цели клонове на научни изследвания попадат в непрестанно увеличаващият се списък на израелски табута.

Преди няколко седмици "анти-семитското" оръжие беше използвано с голяма мощ като отговор на изразяваща мнение анкета, направена от Европейската Комисия за тези страни, които са най-голяма заплаха за световния мир. Те трудно преглъщат резултатите -- които класират Израел на върха на тази класация -- отговора на израелската медия и ционистки организации замахва против европейските общества и култури, които обобщено са отхвърлени като анти-семитски.


Това обвинение беше отпратено и, както многократно се случва, по арабите, въпреки че е особено куриозно, като се има предвид, че семитски хора отправят расистки обвинения към хора от своя собствен етнос. Този феномен е описан от Шмуел Гордън, който в статия в Ma'ariv на 19 ноември пише: "Еврейската Енциклопедия определя анти-семитизма като всяка проява на омраза и расизъм насочен срещу семити. Следователно анти-семитизма също включва всичко прояви на омраза и расизъм насочени срещу араби." Статията продължава, че омразата към арабите в Израел достига до такава точка, че в баровете в събота вечер, на футболните стадиони и в магазините не е рядко да чуеш фрази като "арабите са убийци," "те нямат морал," "тяхната политика е тероризъм," "никога не можеш да им се довериш," "спогодбите, които подписват са безсмислени," "смърт за арабите" и "добрият арабин е мъртвият арабин."

Заглавието на тази статия -- "Израел и анти-семитизма" -- е най-подходящото. Уверени в монопола над термина "семит", както и собственици на значението "анти-семит" с което се определят всички, които критикуват израелското правителство, ционистките лидери помогнаха в оформянето на медиите, които изсипват най-ужасяващите расистки ругатни срещу други представители на етноса. Природно, както отбелязва Гордън, когато подобни нападки са отправени към араби това е, по дефиниция, анти-семитско, и просто го дава като пример да демонстрира колко яростни са израелските медии.

Израелският уебсайт на иврит -- walla.co.il -- публикува отговори на новината за наскоро публикувания от ООН репорт за човешкото развитие и нейните съвети за по-нататъшно развитие на информационните комуникации в Арабския свят. Един от коментарите на този сайт отбелязва, че съветите нямат смисъл "защото арабите, заради тяхното образование, религия и системи за управление ще продължават да изостават от идващите поколения".

"Още един доклад за генетична кофа за боклук," се подиграва втори. "Атомна бомба ще реши проблема," пише трети. Четвърти казва, "Арабите са боклуци... това показва с какви хора си имаме работа: човешки боклук!" На същият сайт намираме отговори на Женевското споразумение подписано от палестински и израелски интелектуалци. Не са нетипични коментарите от рода на "споразумение с животни".

Решението на правителството на Шарон да продължи въздушните атаки срещу цивилни области на Западния бряг и Газа, и отказа на няколко израелски пилоти да участват в тези напаедения, заради броя на убитите невинни цивилни намира добра почва за коментари в израелските медии. Следва следния коментар в сайта на Ma'ariv: "Свалям шапка на Ариел Шарон за връщането на славните дни на Отряд 101. Това е отговора, който израелският народ чака." Отряд 101 беше ционистка парамилитарна група, известна със своя геноцид срещу арабски цивилни граждани. Но този коментар не остана сам. Друг призовава правителството на Шарон да "да продължи операцията по прочистване и да я направи системна." Друг отбелязва, "Няма такова нещо като 'невинен' арабин." А четвърти: "Кога ли най-сетне ще разберат, че не може да има мир, докато има араби."



Подобни кръвожадни коментари са широко разпространени. На walla.co.il идва следния отговор на новина, че израелската армия е убила трима цивилни палестинци сутринта: "Благодарим на израелската войска. Вие донесохте смисъл на деня. Продължавайте добрата работа." Maariv.co.il отбелязва, че след самоубийствените атентати в ресторанта Максимес в Хайфа еврейски доктор обявява, че палестинците трябва да бъдат обесени за използването на бомби. На същият уебсайт следва следния отговор: "Нещата са много прости. Или ние или те. Те са тези, които избраха този начин преди много време, доказателство за което е, че те така възпитават своите деца от години."

Жестоките израелски политически и религиозни лидери разпръскват цялата тази расистка отрова с геноцидни оттенъци от години. Несъмнено подобни анти-арабски клевети, стереотипи, злоупотреби, смъртни заплахи и други форми на израелски анти-семитизъм застават редом до военните престъпления на израелските сили, които те извършват ежедневно под преките заповеди на своите политически лидери.

Тук все още стои на дневен ред въпроса как арабите най-успешно могат да се защитят и борят за своите права в лицето на тези яростна расистки атаки и лъжи, идващи от ционистки организации и израелската ултра десница. Европейското обществено мнение има какво да каже: Израел е най-голямата заплаха за световния мир. Арабите трябва да гледат на това като на сигнал за действие. Трябва да работим заедно с други, обичащи мира, егалитарни хора, да пренесем вкъщи световното мнение, че Израел е конвенционална окупационна сила и расистка държава, която практикува на думи и дела една от най-жестоките форми на анти-семитизъм срещу араби.

Ибрахим Нафие,
брой на Al-Ahram Weekly от 2003
карикатури: Карлос Латюфф